Защо Хитлер се е прекланял пред Ататюрк
„ Ататюрк във въображението на националсоциалистите ” - по този начин е озаглавено научното проучване на немския историк Щефан Ириг. Представяме Ви го по изявления на Дойче Веле, Ди Цайт и Уол Стрийт Джърнъл.
От позиция на десните в Германия, след Първата международна война Мустафа Кемал е съумял да реализира невероятни триумфи. След наложения на страната му Севърски контракт, който през 1920 година разпуска Османската империя и „ разпокъсва ” турската територия, под управлението на Ататюрк турците с оръжие в ръка постановат проверка на диктата. Турската освободителна война приключва с Договора от Лозана през 1923 година, който дефинира сегашните турски граници. Тоест, Хитлер и неговите последователи виждат Ататюрк като мощния водач, който съумява да сътвори етнически хомогенна нация.
Хитлер: " Аз съм възпитаник на Ататюрк "
През Първата международна война Германия и Османската империя са съдружници, а ентусиазмът по адрес на Ататюрк се надига в Германия след 1919 година, когато Турция се афишира срещу договорите от Версай и Севър и стартира своята национално-освободителна война. Тази война продължава до 1923 година - тъкмо когато в Германия поражда националсоциалистическото придвижване. Турският образец работи напряко опияняващо, а националсоциалистите го виждат по този начин: един народ оказва опозиция с оръжие в ръка, до момента в който германците превиват тил под хомота на послушните си политици.
Турската освободителна битка се употребява като екран, върху който се прожектират личните национални копнежи. Малко преди „ Бирения пуч ” от Мюнхен през 1923 година почитателите на Хитлер приканват германците да последват образеца на Мустафа Кемал, който избира Анкара за нов център и я опълчва на Истанбул. Тъкмо Мюнхен би трябвало да се трансформира в немската Анкара. Да, има и детайлности, които не пасват в картинката, само че тях националсоциалистическите идеолози просто ги отстраняват. Например поддръжката, която болшевиките в началото оказват на Мустафа Кемал. Според консервативно-националистическите коментатори в Германия, Ататюрк просто хитро употребявал болшевиките за свои цели. Колкото до обстоятелството, че турците не са „ арийци ”, нацистката агитация го заобикаля с обяснението, че значимо било друго: волята на Турция да бъде европейска. Турските медии интерпретират това замазване както им е комфортно и излизат със заглавия: „ Ние сме арийци ”.
Да се ревизират Версайските контракти и коренно да се преустрои цялата страна - това с две думи е окриляващият образец на Ататюрк. Между двете войни в Германия излизат повече биографии на турския водач, в сравнение с в която и да е друга страна. Всички те насочат едно и също обръщение: „ Вижте каква благословия е за една нация да има мощен водач, който да следва! ”. След гибелта на Ататюрк през 1938 година цялата немска преса - от огромните вестници, та чак до последното локално издание - разгласяват обширни некролози, а Хитлер споделя пред турски политици: „ Ататюрк потвърди, че една страна може да активизира всички свои изгубени запаси за идеята на своето избавление ”. Фюрерът прибавя, че първият възпитаник на Ататюрк е Мусолини, а вторият - той самият. През 1933 година SA провежда честване във връзка 10-годишнината на Турската република, а за Хитлер се знае, че е бил изключително завързан към един бюст на Ататюрк, изваян от придворния ваятел на нацистите Йозеф Торак.
Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938)
" Вожд и нация "
Самият Ататюрк обаче като че ли не изпитва особени благосклонности към своя обожател Адолф Хитлер. Малко след гибелта на Ататюрк един от вестниците на националсоциалистите разгласява неговата публикация под заглавие „ Вожд и нация ”, която ясно демонстрира какъв брой сбъркана е визията на хитлеристите за турския водач. Наистина, първоначално Ататюрк написа всякакви общи приказки за ролята на вожда, които съответстват с националистическите хрумвания на управниците в Германия. После обаче той развива мисълта си, че основната цел е да има мир по света. А това надали дава отговор на визиите на Хитлер и неговите доближени. Те виждат в Ататюрк основно мощния водач, който води страната си напред.
Германският историк Щефан Ириг написа и за два мрачни момента от турската история през 20 век, които националсоциалистите интерпретират в своя идеологическа полза. Според редица немски коментатори и политици, геноцидът против арменците през 1915 година и бруталната замяна на население с Гърция през 1923 са в действителност принос към „ прочистването ” на турската нация от „ непознати детайли ”. И въпреки че през Втората международна война Турция подслонява много евреи, избягали от хитлеристките погроми, Анкара и Берлин не престават да поддържат тесни контакти. Турция доставя на Германия първични материали, има съдействие и във военната област. Особено турските военни в началото подават значително сигнали, че страната им ще влезе във войната като съдружник на Германия. Но след Сталинград тези обещания разумно заглъхват.
Stefan Ihrig: Atatürk in Nazi Imagination. Belknap Press of Harvard University Press
От позиция на десните в Германия, след Първата международна война Мустафа Кемал е съумял да реализира невероятни триумфи. След наложения на страната му Севърски контракт, който през 1920 година разпуска Османската империя и „ разпокъсва ” турската територия, под управлението на Ататюрк турците с оръжие в ръка постановат проверка на диктата. Турската освободителна война приключва с Договора от Лозана през 1923 година, който дефинира сегашните турски граници. Тоест, Хитлер и неговите последователи виждат Ататюрк като мощния водач, който съумява да сътвори етнически хомогенна нация.
Хитлер: " Аз съм възпитаник на Ататюрк "
През Първата международна война Германия и Османската империя са съдружници, а ентусиазмът по адрес на Ататюрк се надига в Германия след 1919 година, когато Турция се афишира срещу договорите от Версай и Севър и стартира своята национално-освободителна война. Тази война продължава до 1923 година - тъкмо когато в Германия поражда националсоциалистическото придвижване. Турският образец работи напряко опияняващо, а националсоциалистите го виждат по този начин: един народ оказва опозиция с оръжие в ръка, до момента в който германците превиват тил под хомота на послушните си политици.
Турската освободителна битка се употребява като екран, върху който се прожектират личните национални копнежи. Малко преди „ Бирения пуч ” от Мюнхен през 1923 година почитателите на Хитлер приканват германците да последват образеца на Мустафа Кемал, който избира Анкара за нов център и я опълчва на Истанбул. Тъкмо Мюнхен би трябвало да се трансформира в немската Анкара. Да, има и детайлности, които не пасват в картинката, само че тях националсоциалистическите идеолози просто ги отстраняват. Например поддръжката, която болшевиките в началото оказват на Мустафа Кемал. Според консервативно-националистическите коментатори в Германия, Ататюрк просто хитро употребявал болшевиките за свои цели. Колкото до обстоятелството, че турците не са „ арийци ”, нацистката агитация го заобикаля с обяснението, че значимо било друго: волята на Турция да бъде европейска. Турските медии интерпретират това замазване както им е комфортно и излизат със заглавия: „ Ние сме арийци ”.
Да се ревизират Версайските контракти и коренно да се преустрои цялата страна - това с две думи е окриляващият образец на Ататюрк. Между двете войни в Германия излизат повече биографии на турския водач, в сравнение с в която и да е друга страна. Всички те насочат едно и също обръщение: „ Вижте каква благословия е за една нация да има мощен водач, който да следва! ”. След гибелта на Ататюрк през 1938 година цялата немска преса - от огромните вестници, та чак до последното локално издание - разгласяват обширни некролози, а Хитлер споделя пред турски политици: „ Ататюрк потвърди, че една страна може да активизира всички свои изгубени запаси за идеята на своето избавление ”. Фюрерът прибавя, че първият възпитаник на Ататюрк е Мусолини, а вторият - той самият. През 1933 година SA провежда честване във връзка 10-годишнината на Турската република, а за Хитлер се знае, че е бил изключително завързан към един бюст на Ататюрк, изваян от придворния ваятел на нацистите Йозеф Торак.
Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938)
" Вожд и нация "
Самият Ататюрк обаче като че ли не изпитва особени благосклонности към своя обожател Адолф Хитлер. Малко след гибелта на Ататюрк един от вестниците на националсоциалистите разгласява неговата публикация под заглавие „ Вожд и нация ”, която ясно демонстрира какъв брой сбъркана е визията на хитлеристите за турския водач. Наистина, първоначално Ататюрк написа всякакви общи приказки за ролята на вожда, които съответстват с националистическите хрумвания на управниците в Германия. После обаче той развива мисълта си, че основната цел е да има мир по света. А това надали дава отговор на визиите на Хитлер и неговите доближени. Те виждат в Ататюрк основно мощния водач, който води страната си напред.
Германският историк Щефан Ириг написа и за два мрачни момента от турската история през 20 век, които националсоциалистите интерпретират в своя идеологическа полза. Според редица немски коментатори и политици, геноцидът против арменците през 1915 година и бруталната замяна на население с Гърция през 1923 са в действителност принос към „ прочистването ” на турската нация от „ непознати детайли ”. И въпреки че през Втората международна война Турция подслонява много евреи, избягали от хитлеристките погроми, Анкара и Берлин не престават да поддържат тесни контакти. Турция доставя на Германия първични материали, има съдействие и във военната област. Особено турските военни в началото подават значително сигнали, че страната им ще влезе във войната като съдружник на Германия. Но след Сталинград тези обещания разумно заглъхват.
Stefan Ihrig: Atatürk in Nazi Imagination. Belknap Press of Harvard University Press
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ